Стенли, имаш сериозна спортна биография. Представи се за читателите, които не те познават.

Здравейте на всички!
Първо искам да благодаря за възможността да отговоря на вашите въпроси! Винаги се радвам, когато българските спортни успехи се оценяват и отразяват.
За да се представя на кратко, мога да каже, че съм дългогодишен спортист и състезател по джудо и самбо, а от година активно се занимавам с бразилско жиу жицу.
 

Черешката на тортата в твоята състезателна кариера беше съвсем скоро- ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН ПО ЖИУ ЖИЦУ. Нека обърнем внимание и на духовната страна на нещата. Как видя състезанието отвътре?

Това беше второто ми състезание от подобен ранг в този нов за мен спорт. То беше събрало едни от най-големите имена, като броя на състезателите във всички възрастови групи и дивизии надхвърляше 4000 хил. души.

През цялото време слушах един много мотивиращ клип за български катерач изкачвал Еверест и си повтарях  -   ТИ СИ БЪЛГАРИН, ТИ СИ ГОЛЯМ МЪЖ, ПОБЕДАТА Е ЕДИНСТВЕНАТА ОПЦИЯ ! А ПРЕД ОЧИТЕ МИ БЕШЕ МОЯТ СИН, КОЙТО МЕ ЧАКА! ТАКЪВ ОГЪН В ГЪРДИТЕ НЕ БЯХ ИЗПИТВАЛ НИКОГА !

Оставих сърцето си на татамито в Лисабон.

Ако трябва да го опиша форума с една дума то тя е - “ГОЛЯМ”!

Твоята победа е огромна мотивация за нас - хората, които те познаваме. И като казвам "победа" нямам предвид златния медал, а пътя до него. Приятели сме и аз знам какво ти костваше тази подготовка...

Хубав въпрос! Често за зрителите на големият спорт лишенията, труда в залата и трудностите през, които минават състезателите остават скрити и хората виждат крайния резултат.
На мнение съм, че за да получиш нещо - трябва да дадеш, а аз лично платих доста голяма цена за тази победа. Определям я като такава, защото в продължение на четири месеца лиших семейството и приятелите си от своето присъствие, всяка свободна минута прекарвах по залите и на стадиона, но за сметка на това през цялото време усещах подкрепата им и това ме мотивираше!

Нека помогнем на бъдещи състезатели като кажеш колко продължи и как беше структурирана целенасочената ти подготовка за този най-голям форум в Европа?

Като цяло не съм спирал да тренирам. Но последните четири месеца на целенасочена подготовка всичко беше изчислено до най-малкият детайл.
Първите два месеца, като всеки атлет аз направих своят основен период. Там тренировките бяха насочени към това да повиша физическите си качества във фитнеса и усъвършенстване на техническото изпълнение в залата по бразилко жиу жицу.
След това започнахме да намаляме силовите упражнения за сметка на аеробната работа и кондиционните тренировки, чиято цел беше да повишат издръжливостта.
Във финалният етап на подготовката вече имахме изградена стратегия и силни страни, на които да се базира играта ми по време на състезанието. Изчистихме малки детайли и контролирахме подържането на килограмите за категорията, следяхме лактата и контролирахме натоварването спрямо възстановяването за да успея да изляза на сто процента в големия ден.
Тук е момента да благодаря на Димитър Базотев, на който бях доверил изцяло хранителния си и възстановителен режим. На моя личен треньор Константин Николов и не на последно място на моят племеник Ивайло Иванов, който винаги ме е мотивирал, подкрепял и помагал в залата.
 

Може да те наречем "универсален атлет", поради различните спортове, в които си се състезавал. Мина и през класическия културизъм. Каква беше тръпката там и труден ли беше прехода от самбо и джудо към културизъм?

Прехода определено беше по-труден от колкото си мислех.
В джудото и самбото през по-голямата част времето съм свалял килограми за състезание, но това да стоиш четири месеца “гладен” определено ме измъчи.
Културизма мога определя, като едно лично предизвикателство, защото винаги в подготовките ми е имало “здрава работа” във фитнес залата и ми беше, като мечта да направя една топ форма с нисък процент мазнини в тялото си.
И за да не останат с грешно впечатление читателите искам да кажа, че културизма свързвам само с позитивни емоции. Първо, защото ме срещна с моят добър приятел Димитър Базотев и защото изгради доста полезни навици у мен, като това да бъда по-търпелив, по-организиран и да се науча на правилен начин на хранене.
Поздравявам всички хора занимаващи се с този тежък спорт!

 

Какво ти е дал и какво ти е взел спорта? Какво би насърчил детето ти - да е състезател или да спортува за здраве?

Спорта винаги е бил част от моят начин на живот. В дните когато не тренирам, аз лично изпитвам един дискомфорт, който ако трябва да сравня с нещо то би било това сутрин да не си измиеш зъбите.
Това което ми е дал и продължава да ми дава е, че непрекъсното ме среща с нови и стойностни хора. А относно това, което ми е взел - професионалният спорт не е за здраве, за съжаление травмите са неизбежни. Но ако трябва да избирам отново бих заложил на спорта, защото чувството да си най-високо на стълбичката и да чуеш българският химн е несравнимо.
На въпроса дали бих насърчил сина си да бъде спортист, когато порасне - отговорът е, че той е най-големият ми мотиватор да продължавам да се състезавам с цел да му бъда един добър пример. Който и път да избере, аз ще бъда до него и ще го подкрепя, както преди години направи моят баща ..

От тебе съм чул това изречение и то ми е помагало в много моменти - ПРЕСЛЕДВАЙ МЕЧТИТЕ СИ, ЗА ДА НЕ ТЕ ПРЕСЛЕДВАТ ПОСЛЕ ТЕ... Какво имаше предвид тогава?

Вярвам, че не трябва да живеем в страх. Докато сме здрави и физически активни, можем да работим усилено за постигане на целите си и да гоним докрай мечтите си, защото в един момент вече няма да имаме тази възможност и ще е късно.

Европейската титла мога вече да нарека  сбъдната мечта. Въпреки успехите, които съм имал през годините, златен медал от подобен форум винаги ми е липсвал. Поледният път когато бях на крачка от успеха беше през 2011 година на Европейското първенство по самбо, когато поради свои грешки изгубих полуфинала и останах трети.
Желая здраве на всички в преследването на техните мечти и знайте, че няма неоценен труд !!!

Bazofit.com