Да излезем от състезателните теми. Има ли тенденция на "изнежване" в начина на трениране при сега започващите? Нашите първи години на тренировки в Бургас и после в зала Дескрим в София бяха на "живот и смърт". Помня, че тренировка за гръб, в която не се дръпнат 200кг тяга и при краката не се клекне с 200кг беше смятана за изгубено време. Съответно натрупахме и доста травми. Къде е златната среда и кой е правилния подход в случая?
Със сигурност има тенденция за изнежване в тренировките-като влезеш в една зала повечето хора са сякаш там за да си убиват времето и между разговори и цъкане на телефона да напрвят някоя друга серия на уред или машинка... Същевременно се забелязва и все по-голяма тенденция да се търсят бързи резултати,да се приемат сериозни препарати от старта,да не се набляга на стриктни диети,понеже сега вече бълва от всякъде информация,търговци и “гурута“,който са напипали слабото им място и обещават бързи резултати без особени лишения и труд. Това знаем,че е химера.. Онези наши тренировки бяха една романтика,плод на страхотен ентусиазъм и отдаденост и разбира се че са били прекалени,защото докато си млад и начинаещ ставите,сухожилията,мускулите и централната ти нервна система не са толкова обрулени от тежките щанги,но със времето това се случва. Златната среда според мен е в професионалното изграждане на тренировъчната-с циклиране на натоварванията,спрямо целите,изходната позиция,здравословното състояние,а също и възстановяването. Оттам не трябва да се неглежират добрите загрявки,стретчинга,възстановителните процедури,така както и разнообразието от използване на упражнения.Разбира се, че всеки трябва да заучи базовите движения и да се оповава в тях в началото на изграждане на основите си,но не и да се впуска в геройски,егоцентрични опити за силови рекорди,защото освен непродуктивни,те са и доста рискови. Човек трябва да е достатъчно отворен и скроен да търси новости,да модифицира спрямо себе си подбора на упражненията,та дори и начина им на изпълнение,но трябва да има необходимия опит за това или да разчита на професионалист да го направи вместо него и със времето ще намери своята оптимална тренировка.
Разкажи за най-трудната си тренировка за крака?
Няма да забравя тренировката си с теб преди 14 години като ученици в таванското помещение над апартамента ви в Бургас,което беше оборудвано с няколко лоста,стойки,2-3 машини и тежести с квадрадура от около 20 м2,когато по твое усмотрение направихме всички видове възможни клекове,напади и изобщо упражнения със свободни тежести или дори живо тегло,ако щеш и накрая слизането по стълбите и карането на тогавашния ми стар автомобил с ръчни скорости и твърд съединител беше абсурдно.. Паметни са тренировките ни във зала Дескрим,които ти вече спомена,няма да забравя и подготовката през 2012,когато с Митко Лилов правехме всеки трети ден крака двуразово с по 40 серии сутрин квадрицепс със страхотни извращения и 50-60 за задно бедро,глутеус и прасец вечер- тренировки които днес и да искам сигурно няма да мога да повторя. Не мога и да не спомена и тренировките за крака с Недик във Славия,от които нямаше изправяне от пода после.. Общо взето страхотни спомени и предоляни изпитания,за които всеки би чуствал задоволство като се сети или поне всеки ентусиаст като нас...
.jpg)
Оправдаваш ли използването на лекарства при трениращите за здраве и приличен външен вид?
Повечето ще кажат-„не,ако не се съзтезаваш няма смисъл“,но реалността е че препаратите се употребяват масово дори и от пълни любители и това няма да спре,затова е по-добре да бъдат образовани или добре напътствани,защото така слагат пръчка в колелото на ендокринната си ситема и после не всички излизат “сухи“ от водата. Оправдавам,само при следните условия- ако са достигнали оптималния си натурален потенциал с тренировки и хранене и добавки ( като следващо ниво преди стероидите за по-хардкор смелчаците са вече навлезли и достъпни пептиди,разтежен хормон,сармове) и имат необходимите знания или професионална помощ ,за да си конструират схеми с качествени,добре подбрани препарати с адекватни протектори и изключително правилна и обилна следциклова терапия,за което не свенят средства и минимум два пъти годишно пълни кръвни изследвания,ехограф,спермограма ( ако имат желание да стават бащи). В противен слуачай са напълно против,а реално тези условия едва ли спазват и 2% от зобещите... За жени пък съм напълно против,дори и на съзтезателно ниво-нито едно мое момиче съзтезателка не е приемало хормонален продукт по никакъв повод и това не подлежи на коментар или промяна-за мен по-отвратително от “назобена“ жена няма,отделно здравословните рискове и необратими процеси при тях са в пъти по-големи от тези на мъжете и ако някой тукашни “специалисти“ не се свенят да дават стероиди, тироидни хормони и какво ли още не на свои съзтезателки или дори клиентки( при мен са идвали десетки момичета със многобройни проблеми след работата си с тези треньори),то аз се разграничавам твърдо от тази практика !
Изброй 5 добавки, които смяташ че са най-работещи?
Като цяло добавките не са особено работещи и спокойно може да се мине без тях-познавам десетки случай на хора постигнали забележителни резултати и без тях ( е някой от тях използващи химия разбира се хаха),но при един професионален спортист( не само билдър), който е на по-специални режими,по-усилени тренировки и диети-както е във фаза на съзтезателна подготовка например,бих изброил следните 5: аминокиселини бцаа и глутамин,силни и високо дозирани мултивитамини-мултиминерали, добрия стар и прост креатин монохидрат,ставно-възстановителен и изграждащ компкекс и на последно място може би въглехидрати с високо молекулярно тегло от типа Витарго. За хората който използват стероиди по време и след цикъл особено вече са наложителни доста и различни други добавки,билки и други препарати за възстановяване на хормоналния баланс и нормалното функциониране на сърце,черен дроб,бъбреци,простата и тн. За обикновенния трениращ тези които изброих са напълно предостатъчни,като доста сериозен противник съм на азотни бустери,фет бърнери и тем подобни ,който скапват я адренална жлеза,я стомах и действат пристрастяващо за някой,а реално нямат никакъв ефект върху физиката.
Ако имаше възможност какво би променил в първите 7-8 години на тренировки, в които градихме основите?
Със знанията които сега имам,всичко щеше да е коренно-различно,но във живота винаги трябва да извървиш пътя си и аз не съжалявам изобщо затова.Бих променил иначе мисленето си-трябва всяка тренировка да е по-тежка от предходната,да си измервам килограмите и да си взимам мерки редовно и ако няма възход съответно се отбелязва като провал и да бъда абсолютен фанатик до грам във храната си,като е имало и диети за релеф,в които съм бил само на пилешко и вода и например не съм хапвал и един плод по цяло лято,камо ли нещо друго. Това са едни напълно излишни крайности,на които днес се смеем,като ползата от тях е може би, че са калили волята ни. Грешки съм допускал във всеки аспект –тренировки,възстановяване и хранене и всичко научено е дошло след като успееш да пресееш огромна информация през призмата на практическата проба-грешка и да си “счупиш“ главата. Преди 15-тина години,когато започвахме интернет не беше толкова актуален,във фитнес залите не е имало понятие като фитнес инструктор или треньор и се налагаше да се чете и да се търси помощ от по-напреднал приятел и съответно да се допускат доста грешки.В днешния ден-такива като теб и мен даваме готова синтезирана информация наготово и накуп,пресята през много сериозно сито със огромна доза индивидуален подход към своите клиенти и това със сигурност ги улеснява. И макар че днес във социалните мрежи има повече от трениращите вече финтес треньори,инструктори и платформи за генериране на онлайн програми от името на някой извествен,хората търсят индивидуалния,земен и професионален подход,който може да дойде само от някой,който си обича работата и не се чуства изчерпан и отегчен и да я измерва единствено и само като средство за приходи,а да получава вътрешно удовлетворение и дори мотивация от нея!
Имаш голям белег на ръката, искаш ли да кажеш няколко думи по темата и как са те "окуражавали" лекарите?
Белега се получи през далечната вече 2003-та година,когато с теб тренирахме в Драмата в Бургас и правихме гърди и на 90 кг лежанка ( най-голямата ми тежест до този момент използвана,предвид че от стартта ми около 60 кг дългуч е минала една година) се чу зверски пукот и добре че тогава твоето пазене попречи на лоста да ме гилотинира. Като се обърнах ръката ми беше грозна гледка-обърната наобратн в зоната между рамото и лакътя.Когато стигнахме в болницата се установи, че естествено е счупена,тогава приемните лекари от спешното там ми говореха- “ Честито,вече си сакат за цял живот! Щангички ще ми вдигаш а? Сега само с краката нагоре ще можеш!“ и тн от сорта,тъй като ръката не беше просто счупена,а костта беше много изместена и почти щеше да пробие кожата. За мой късмет със случая се зае светилото д-р Зайков,който ме оперира,постави пирон и въпреки че аз от келешлък след няколко месеца паднах на нея и частично я посчупих пак,след 7 месеца имах възможност да тренирам пак и така до днес. Интересното беше,че същия този доктор оперира на следващия ден небеизвестния Иван Милков-Киборга,който беше станал малко преди това абсолютен републикански шампион ( той беше със скъсан квадрицепс и с него въпреки това беше спечелил Мечката и републиканското-факт който малцина може би знаят) и съответно запознанството ми и разгооворите с него в болницата бяха голяма мотивация и еуфория. В месеците които не можех да тренирам,ти ми беше дал една огромна камара от списания за културизъм и фитнес и това бяха първите ми стъпки в голямото четене и образоване на тема бодибилдинг,защото до момента на травмата ми представите и знанията ми за спортта бяха изключително ограничени. Желанието ми след 7-те месеца четене и принудителна почивка беше неистово и когато д-р Зайков ми разреши да раздвижвам ръката,аз още същия ден влезох във залата за тренировка. Така че съм благодарен и за тази травма,въпреки огромния белег и самата лека деформация,защото тя ми помогна да прозрея много неща,да имам желание да се уча непрестанно и най-вече да положа основите на любовта си към този спорт..
В този ред на мисли стигаме до извода, че мотивирания човек не може да бъде спрян буквално от нищо и оправданията са за неискащите?
Със сигурност-може да звучи доста клиширано,но наистина това което не ни убива,ни прави по-силни! И ти самия си имал множество тежки травми и знаеш,че въпреки всичко е дивидент,който те е направил много по-добър в работата и отношението към себе си дори. Когато имаш мотивацията,ама твоята истинска,вътрешна и реална,а не когато се очаква от тебе това,зашото си еди кой-си и го правиш защото се събуждаш и лягаш с тази мисъл и визуализираш целите си всеки Божи ден във своите мечти,то тогава наистина нищо не може да те спре-глад,жажда,липса на средства,проблеми в личен и професионален живот,та дори и някакви травми и болки-има стоитици хора във неравностнойно положение,постигнали много повече от напълно здрави трениращи,а какво остава за мързеливците философи,които са извор на непрестанни оплаквания,оправдания и отричане...
Какво костваше извървяването на пътя от слабо неуверено 55кг момче до 110кг мъж с перфектна визия и вяра в себе си?
Доста време ( дълги години),изключително много лишения, вложение на страшно много труд,емоция,мислене,средства,та дори и здраве,но определено това ми е дало в пъти повече във замяна. И тук не говоря за визията-защото всички знаем че е преходна,а изграждането на характер,намирането на призванието си в живота ( с кое мога да съм полезен за другите и да съм добър в него),а защо не намирането и на самия себе си.
Bazofit.com
