Започнали сме заедно да тренираме преди повече от 15 години и само споменаването на Мр Олимпия предизвикваше трепет у нас. Ето че дойде време да излезеш на подиума на такова голямо събитие. Как видя състезанието отвътре и как се чувстваше на тази престижна сцена?

 Това е безспорно най-силното съзтезание,на което съм участвал и беше първото на американската ИФББ профилига в Европа и съответно квалификация за про карти и нивото смея да кажа беше цялостно по-високо от всяко друго аматьорско съзтезания от ранг Европейско или Световно на аматьорската ИФББ. Това е и първото съзтезание,на което слизам от сцената без медал,но няма как да не съм доволен,защото излезох в прилична кондиция и натрупах не малко впечатления,опит,знания,поуки и най-вече положителни емоции,защото аз обичам сцената,а тази на Олимпия аматьори Сан Марино е уникална..След аматьорите борещи са за прокарти на нея излезоха и профитата,а цялостно мероприятието заедно с експото,семинарите и една дузина от топ имената във спортта като гости на събитието му придаде една страхотна атмосфера.

След всичкия опит, който натрупа през последните 10 години като състезател и треньор, по-лесна ли беше тази подготовка и колко време ти отне?

Това беше най-кратката подготовка,която съм имал-едва 7 седмици и то след 3 години и половина пауза без съзтезания и целенасочени тренировки,било то заради треньорската ми работа или хронични болки и дискомфорт,които имах и си беше една истинска авантюра. По принцип аз държа подготовката на всеки съзтезател да е между 12 и 16 седмици, взависимост от неговата изходна форма,метаболизъм и поставени съзтезателни цели и ако тази изява трябваше да я планирам,сигурно нямаше да се състои. Простата причина затова беше,че наредбата за съзтезанието излезе точно 7 седмици и половина преди него и тогава видях че категорията Класик физик,която за втора година я има на професионалната топ сцена на Олимпия и взех едно спонтанно и емоционално решение,защото усещах не само липсата на сцената,но и извървянето на самия път до нея каквото е една подготовка-мисля че всеки,който е минавал по него знае,че тръпката и крастата остават завинаги и отказването е трудно.. Относно самата подготовка-стартирах я в прилична форма,тъй като аз не съм от най-ящните и държа почти целогодишно чисто диетично хранене на 80-90 процента,но въпреки това трябваше да бъде една идея по-изфорсирана,защото все пак се гони топ кондиция и когато години наред не си се изчиствал до краен предел и не си водил целенасочените тренировки,няма как да продължиш във досегашното си темпо. Не бих казал,че ме затрудни самата подготовка-дори напротив вървеше доста гладко до последните 15-20 дена когато се появиха стомашни проблеми,изразяващи се в гадене и повръщане,което не ми позволяваше да се храня максимално и ме накара да се чуствам една идея по-изтощен и отпаднал. Имах и 10 килограма за сваляне – трябваше да съм 102 максимум на кантара,а стартирах 112 кг,като последното ми излизане на сцена във пролетния сезон на 2014 в тежка категория теглото на кантара ми беше съответно 106 кг ( при второто ми място на турнир Пловдив) и 103 ( при второто ми място на Интернационален шамшионат във Виена две-седмици по-късно) и това си беше едно предизвикателство. Разбира се не като тоталния “глад и крос“,който падаше преди 5 и повече години за влизане в категория класически културизъм ( макс разрешеното ми тегло там беше 95-6 килограма,взависимост колко висок ме изкарат),но все пак си беше фактор. Искам да подчертая,че самия аз който съм треньор на не малко успешни съзтезатели и съзтезателки,също допуснах грешки сам за себе си във хода на подготовката си,когато всичко свърши и имах време за обективен анализ. Истината е че дори и да знаеш как да “натиснеш спусъка“,как да “излъжеш“ тялото във желаната от теб посока,кога да натиснеш газта или пък спирачката,то липсата на трезв поглед отсрани винаги си оказва влияние.Затова и най-добрите и топ съзтезатели и шампиони Мр.Олимпии и тн имат своите треньори,като често някой от тях имат специалист за диетата и възстановяването и втори такъв,който им води тренировките във залата-не защото те не знаят как да се хранят или да тренират,а защото имат нужда от чуждо трезво око и преценка. По моите наблюдения има два типа съзтезатели- тези които никога не се харесват и са склонни да се “предобрят“ като натискат със всичко-диети,тренировки,кардио сесии ( аз като съзтезател винаги съм имал тази склонност) и втори тип които са спокойни и се виждат шампиони и не си дават зор,а реално са много далеч от съзтезателната форма. И в двата случая треньора трябва да ги вкара в правилния коловоз,той освен методист,трябва да е и психолог,иначе е обречен..

Знам, че имаш травма на коленете, която сериозно възпрепятства пълноценното натоварване на краката. Кажи нещо повече за това и дано успеем да предпазим начинаещите.

Да,имам втора-трета степен износване на хрущяла на пателата ( колянната капачка) което и до момента въпреки многобройните процедури не е решено като проблем,но в момента след толкова години експерименти,успях да намеря алтернативи,за да изолирам и минимализирам болката и да успея да натоваря по-същински и наистина до отказ краката. Причините за травмата,които бих искал да споделя с читателите и наистина се надявам да вземат поука от тях са следните: първо целогодишно седях във форма със нисък процент мазнини,което със сигурност води до по-бързо износване на ставите и хрущялите,защото няма особено много вода и мазнина,която да ги пази до някаква степен,образно казано и второ неправилно структуриране на тренировката и използване на упражнения които са пагубни за хрущяла. На първо място такова упражнение е лег екстензията-което мнозина погрешно използват като загряващо,вработващо и предизтощаващо,а заради ъгъла който има подбедрицата спрямо бедрото и специфичното съпротивление,екстензията се превръща в най-големия бич за колената. Второто упражнение,при което се оказва напрежение върху тази част 4 пъти теглото на трениращия плюс тежестта на щангата е за съжаление пълния клек до долу. Това е може би най-доброто и ефективно упражнение,което можете да изпълните във залата,но не е за абсолютно всички ( заради различната ни биомеханика,структура,ръст,гъвкавост и предразположеност към травми) и затова са необходими индивидуални модификации при него,за да бъде не само по-безопасно,но и по-ефективно. В подготовка аз тренирам задното бедро отделно в друга тренировка ( краката правя двуразово- бедрата сутрин,а за задно бедро,прасец и глутеус вечерта),но ако тренировката е една обща при започване със задното бедро след една хубава загрявка и след него преминаване към квадрицепса, то с първо упражнение лег преса ( което е най-щадящо за коленете) и оттам към различните видове клекове ( било то на машина на клекове,на хакен клек машина, на смит машина,български клекове или клекове със свободна тежест или комбинация от няколко вида),като клякането е до паралела и стретчинг между сериите и след самата тренировка би било добра превенция за този тип травми. Друг фактор,който значително помага е екипировката в тренировката за крака- бих препоръчал на всеки трениращ да използва щангетки,това е една инвестиция във здравето и ефективните тренировки.Другото което сега ми помогна са наколенки трибойски неопренови,който за разлика от бинтовете не отнемат от работата на квадрицепса и не оказват такова вътрешноставно напрежение,заради силното им намотаване-те просто държат колената загрети и стабилни. Следващия фактор,който помага при такъв тип болки са възстановителните процедури и терапии- един хубав спортен масаж,или точков такъв оправя блокажите и сковаността в цялата мускулатура и освен,че спомага за по-бързо и добро възстановяване,последвано от по-добро кръвоснабдяване и напомпване във следващите тренировки,както и по-добра сепарация,то благоприятства и ставните проблеми,защото например при една недостатъчна гъвкавост на вътрешната глава на квадрицепса ( т.нар. капка) самото капаче на коляното се измества и оттам започва триенето на хрущяла. Друго,което споменах е стретчинга,който е задължителен,а освен масажите всеки трябва да пробва и други алтернативни процедури като криосауна,рехабалитация с лазери,токове,различни видове оборудване,а също така и добавки подхранващи ставите,които са достатъчно силна и многокомпонентна формула-минимум два подхранващи цикъла по 3 месеца годишно препоръчвам на всеки сериозен трениращ,дори и да не чуства болки. Апелирам към всички да наблегнат на превенцията навреме,а на да чакат болките да станат хронични и нетърпими за да вземат мерки тепърва-диагностицирайте проблема и се образовайте и информирайте за него и потърсете различни професионални мнения,защото в България професионализма на голяма част от лекарите е на много ниско ниво..

Кои са 5те най-големи грешки при подготовката за едно състезание по културизъм?

Тук може да се напише цяла книга,за това по добре да разпределя грешките в различните категории,като не степенувам по важност,зашото в една подготовка всеки компонент е важен и решаващ. Диета: Всички културисти се хранят с високобелтъчна диета,но при предсъзтезателната подготовка са важни и другите макроси-вългехидрати и мазнини и ако се направи напълно изключване на някой от тях двете, тялото съвсем скоро започва да не функционира нормално,редица хормони се “бъгват“ и метаболизма рано или късно се забавя. За мен диети тип нула въглехидрат са глупост,но не съм привърженик и на добавянето на прекалено много мазнини в нисковъглехидратната диета при съзтезателна подготовка-все пак мазнини има дори и в чистите меса,ориза,овеса,яйцата,а и също във рибата и без тях и да искаме не можем да останем,но да се пият зехтини и ядат по цели буркани ядкови масла,за мен си е чиста проба лакомия. Освен ненужните рестрикции е важно да се спомене,че диетата трябва плавно да бъде орязвана откъм калории и ако се налага те дори да се увеличат временно,а не да се стартира от абсолютния минимум защото тялото се адаптира и след това става тежко. Разбира се не на последно място са и тези които нямат волята да спазват диета и често я нарушават и изтъкват оправданията от сорта на “ неиздържах и се наядох“ ,“ падна ми захарта и просто трябваше да ям“,усетих се сплескан и реших да се наям“. Затова и казвам,че този спорт не е за всеки и дори и да си наел най-скъпия и титулуван във световен мащаб специалист,ако не спазваш диетата и не държиш на глад ( макар че в културизма храната не е никак малко),то просто си остани квартален вдигач или плажен културист.. Кардио: Тук отново има два типа-единия наричам аз маратонци-които правят страшно много кардио и като достигнат застой продължават да го увеличават и то започва да става контрапродуктивно,другия тип са тези който имат панически страх да не загубят мускулна маса,която се крие там някъде под слоевете мазнина и се пестят и правят символични сесийки и в резултат на това накрая формата е на месеци от истинската съзтезателна. За мен от 40 до 60 мин е максимума на една кардио сесия преди да отделиш доста кортизол,но такива като 20 и под 20 минути биха свършили работа сигурно само на 1% от билдърите.. Тренировки: Грешка е да смениш стила си на трениране в предсъзтезателна подготовка,ако този в основния период е бил успешен за покачване на мускулна маса и като намалиш тежестите за сметка на почивките и по-голям брой повторения тялото бързо ще се избави и от мускулите. Разбира се трябва малко по-висок обем,малко по-голяма интензивност за да се получи тази обработка-дори съм привърженик и на двуразовите силови тренировки за определен момент от подготовката,но всичко трябва да е с мярка,защото организма и имунната система могат да те предадат в условията на прекалено изтощение и липса на достатъчно хранителни вещества. Възстановяване: Тука най-честата грешка излиза от максимата-колкото повече,толкова повече и се почва едно вземане на препарати и добавки до без край. За толкова години съм виждал хора на чудовищни дози стероиди и Разтежен хормон и нулево или минимално развитие,както и такива които с доста семпло и скромно “суплементиране“ постигат победи. Истината е че ако с малко не можеш и с много няма да можеш,защото за културизма са важни два типа генетика-единия е структура,обмяна,залавни места и тип на мускулатурата и тн,а втория е как респондира трениращия към медикаментите. Ако нямаш и от двете,няма как да си сред топа на световния елит и хората е добре да имат реална самопреценка,преди да се подложат на безмислени самоубийствени протоколи и цикли. Последна седмица и обезводняване: Най-често срещаната грешка е да се чака на тази прословута последна седмица за да стане чудото-само да се обезводня и ще видиш каква промяна ще настане! Да,ама не-истината е че ако не си във форма не седмица,а две преди съзтезанието,то накрая колкото повече глупости правиш,още повече ще я влошат. Много хора бъркат подкожната си мазнина със задържана от нещо си там вода..Сред най-безумните и характерни основно за България практики са наливане на води докъм 20 и над 20 литра докато се разрежда на ниски или нулеви въглехидрати и се соли яко,после солта се спира за цели 2-3 дена докато се зарежда минава се на дестилирана вода,която накрая се спира и през цялото това време се пие най-отвратителния смачкващ и анти-андрогенен диуретик-спиронолактон... Не казвам че и с тези практики не са излизали във форма съзтезатели,но биха могли да излезат в много по-добра такава без тази уникална гавра с бъбреците и здравословното и физическо състояние. Забелязвам една положителна тенденция в това отношение към промяна и се надявам тя да се засили,защото не е приятно да гледаш съзтезатели,които всеки момент ще рухнат на сцената,докато позират с мъчителни изражения или се лее вода от тях,крампират и им презлява-това е далеч от идеята на спортта!

Кой е най-трудния момент в състезателната ти кариера и съответно този, когато си си казал че всичко си е заслужавало?

Като цяло моята съзтезателна кариера не е особено голяма-имам всичко на всичко до момента 5 съзтезателни сезона с по 1 или максимум 2 съзтезания в тях,но със сигурност всяка една подготовка ще я запомня доживот,като спомен,емоция и като опит разбира се. Във всяка една подготовка съм имал моменти на трудности от различен характер,но нямам незавършена такава или излизане в недобра форма,което само по себе си е най-важното за мен. Моментите когато си заслужава поне за мен са тези когато се събудиш ( ако успееш изобщо да поспиш) сутринта в деня на всяко съзтезание и видиш плода на своята работа,лишения и мисъл,така както и този в който стъпиш на сцената и успееш да развълнуваш и зарадваш своите истински близки хора,които са съпреживяли твоя път. Оттам нататъка-да със сигурност купите и медалите носят някакво задоволство,но за мен разлика в усещането няма-тоест или си победил себе си или не си! А и за мен едно нещо,което се прави без желание и любов и без да се забавляваш през цялото време,дори и да е само вътрешно задоволство в моментите, когато ти е много тежко е напълно безмислено..

Имало ли е период, в който ти е идвало да зарежеш всичко и да се откажеш от състезателния спорт?

Както знаеш фитнеса е може би най-масовия спорт в България и общото между всички който са влезли във залата е до някаква степен желанието,ако щеш и комплексите които са свързани с подобряване на външния вид,но само единици са тези които превръщат бодибилдинга във любов,тръпка и начин на живот и това са тези,които не могат да живеят без тренировки-това просто се превръща в потребност и неизменна част от ежедниевието. Съзтезателния спорт е труден,неблагодарен ( влагаш много средства,а не изкарваш нищо,а понякога и не те оценяват подоаващо),доста нездравословен и те отдалечава от социалния живот,затрудява твоя професионален и личен такъв във фазата на предсъзтезателна подготовка,НО е и остава краста за цял живот и съм сигурен,че не съществува един културист,които е спрял да се съзтезава за известно време,дори и дълго и в главата му не минава идеята да излезе пак на сцената и да усети тази тръпка. За мен тръпката е не само сцената,но много повече извървяването на пътя до съзтезанието-да победиш себе си всеки ден,да пребориш глад,умора,дискомфорт и да даваш най-доброто от себе си във залата и да се събуждаш всяка сутрин проверявайки и засвидетелствай прогреса си-стъпка по стъпка до финалната форма. Да безспорно съм на нагледал на отвратителни практики при някой съзтезатели и треньори,който си правят откровенно дръзки експерименти със здравето си,така както и такива които обезобразяват физиките си в преследване на утопията да са по-яки,но за мен това не е културизма и съм убеден от практиката и наблюденията си,че всичко може да бъде направено доста просто,умерено и въпреки това сполучливо!

Какво е мнението ти за кардио тренировката в различните периоди на подготовка?

Според мен кардиото е задължително за всеки трениращ целогодишно,не можеш и нямаш право да тренираш само мускулите си анаеробно,но не и кардио-васкуларната си система. А това е само една от многото ползи на кардиото-другите са всеизвестни: забързване на метаболизма във всеки един период,спомагане за изгаряне на мазнините в период с отрицателен калориен баланс и съответно против натрупване на повече подкожни мазнини и води в такъв с положителен калориен баланс ( т.нар основен период) . Държа да спомена,че ние културистите не сме лекоатлети или маратонци и съм против прекалено дългите като времетраене кардио сесии,който спокойно могат да бъдат страшно контрапродуктивни. Всеки организъм обаче е индивидуален и точно това определя какъв вид кардио,какво времетраене и колко пъти седмично той трябва да изпълнява в различните периоди. Най-честото кардио което правим е нискоинтервалното с постоянно темпо и държане на пулса на около 60-65% от максималния,но не бих казал че и интервалното кардио тип ВИТ няма своето приложение при някой трениращи,та дори и съзтезатели. Като видове кардио отричам на първо място бягането,заради риска от травми и безмисленото вдигане на висок пулс,което няма да засили обмяната или изгарянето на мазнините,поне при билдърите,като най-подходящи и обработващи трудните зони за изчистване,както и изгарящи най-много калории,дори при нискоинтервалното кардио-бих посочил –стълби тренажор,степер,ходене на пътека под максимален наклон. Не казвам че велоаргометрите и кростренажорите нямат място в тези занимания-напротив и са много удачни за хора с травми във колена и глезени,както и за разнообразяване на иначе скучното и досадно кардио. Не искам да се обвързвам със най-правилни формули за времетраене за билдърите във различните периоди,защото всеки е коренно различен като генетика,метаболизъм и реакция към кардио,диети и препарати,но като диапазон може би мога да препоръчам,взавсимост от гореизброените фактори - в основен период за покачване на мускулна маса 3-4 пъти седмично по 20-40 мин,а в такъв за изчистване на подкожните мазнини 4-6 сесии седмично межу 30-60 мин. Има и изключения от тези стойности и правила няма,но тук говорим за масата хора. Не на последно място също съветвам всички да изпълняват кардио сесиите си отделно от силовата си тренировка-не след ,още по-малко преди нея,а например сутрин на гладно преди закуска ( най-оптимален вариант), или вечер преди лягане. За тези който нямат достатъчно време поради натоварено ежедневие-ви сътветвам да си вземете кардио уред за вкъщи,което ще спести доста време или в краен случай да го направят след силовата си тренировка-но да не е повече от 20 мин,защото се отделя прекалено много кортизол и ( разбира се и тук има изключения,взависимост от индивида,но все пак след тренировка кръвта,наситена със хранителни вещества се е съсредоточила в тренирания мускул/мускули а с кардиото тя започва да се разнася и това както знаем противоречи на анаболизма,най-лайшки казано). Не препоръчвам кардио в ден за крака,отново с цел по-добро възстановяване,но препоръчвам кардио по 5-10 мин за загрявка преди всяка силова тренировка ( особено тази за крака),защото загретия мускул и завъртяната кръв спомагат за по-бързо вработване,така както и намалят риска от травми. 

Bazofit.com