Боби, имаш сериозна спортна биография. Представи се за читателите, които не те познават.
Здравейте! Казвам се Борис Величков, на 37 години съм. Тренирам от шест годишен. Бойните спортове ме плениха доживот, когато бях на 14 г. Стартирах с Таекуон-до ITF формат, където стигнах до първи дан. След това кандидатствах в спортното училище на Левски с профил джудо. Когато ме приеха все още незнаех, че този спорт ще се най-голямата ми любов. През годините завоювах шампионски титли във всички възрастови групи, спечелих и множество международни отличия. Успоредно с джудо се състезавах и на самбо, за да трупам опит и да се развивам в бойните спортове.
От 2009г до 2014г бях неизменна част от националния отбор на България по Бойно Самбо. При дебюта ми на Световното първенство в Гърция през 2009г. завоювах сребърен медал, в този много тежък спорт.
След време, заради положителна допинг проба на световна купа бях наказан и приключих със самбото. Тогава мой приятел ме покани да взема участие в шампионата по Combat Wrestling- хибриден спорт между борба свободен стил и граплинг. Този спорт ме привлече с динамиката и твърдостта си. И до днес продължавам да печеля титли в тази дисциплина.
Току-що се завръщаш от Румъния с поредния златен медал от Европейско първенство по Combat Wrestling. Как видя състезанието отвътре?
Да, сега се прибирам от Евро шампионата в Румъния. Състезанието беше трудно и много важно за мен, защото ми е последното Европейско първенство. Дойде момента да отстъпя мястото си на по-младите състезатели. Беше много силен форум, участниците с всяка година стават все по-грамотни технически и все по-жадни за победа. Радвам се , че не допуснах загуба и зарадвах всички приятели и хора , които ни подкрепят.
Твоята победа е огромна мотивация за нас - хората, които те познаваме. И като казвам "победа" нямам предвид златния медал, а пътя до него. Приятели сме и аз знам през какво мина, за да стигнеш до върха...
Пътят до победата е винаги труден и дълъг процес, изпълнен с много пот, кръв и лишения, но разбира се и с много радостни моменти . Надявам се победите на всички наши спортисти да са мотивация за всеки българин!
Нека помогнем на бъдещи състезатели като кажеш колко продължи и как беше структурирана подготовката ти за този най-голям форум в Европа?
Специализираната ми подготовката за шампионата на Европа стартира през месец март. Започнахме с така наречения „базов период“, през който целим повишаване на силовата издръжливост.
Втората част от подоготвката започна през месец Юли. Проведохме лагер в град Поморие. Там акцента беше върху кондиционните натоварвания, с цел повишаване на аеробната издръжливост на организма.
От началото на месец август натоварванията бяха изцяло насочени към състезателния режим на работа и трениране на специфична техника.
След месец ти предстои участие на възможно най-голямия форум във всеки един спорт - Световно първенство. Всеки, който те познава вярва, че няма кой да те спре и там. Каква ти е настройката и как се чувстваш?
Засега всичко върви по план и в средата на Октомври заминавам за Сейн Луиз, САЩ. На 20ти октомври там ще се проведе Световния шампионат по Комбат Рестлинг. Очаквам да бъде ужасно трудно, защото всички искат короната ми. Но аз съм готов както винаги за всяко предизвикателство.
Ти си минал през различни спортове. Какво ти е дал всеки от тях?
Всеки един спорт ме е научил да бъда по-добър човек, да не скланям глава пред проблемите и трудностите и да продължавам да вървя напред.
Kакво ти е дал спорта и какво ти е взел? Би ли насърчил децата ти да са състезатели или да спортуват за здраве?
Спорта ми е дал много във всяко едно отношение. Относно децата ми – да, ще спортуват, но в никакъв случай няма да ги пресирам и задължавам да стават професионалисти. Спорт за здраве би бил моя избор за тях, ако искат мнението ми.
- Не казваш какво ти е взел спорта, което ме кара да мисля, че каквито и трудности да си имал те са заличени от хубавите моменти и спомени..
Ти си човек, който успява въпреки обстоятелствата. Контузии, проблеми, перипетии – всичко това оставяш на заден план и вървиш напред. Как го постигаш и как да се научат по-малките да се справят като теб?
Да в живота си се сблъсках с много перипетии - Бракове, разводи, травми, семейни проблеми. Спорта е силата, която ме е крепяла винаги да продължа. От малък ме учеха, че като падна трябва да стана и че, когато в най-трудните моменти успееш да победиш себе си е и най-сладко.
На идващите поколения искам да кажа - Не се отказвайте, невъзнаграден труд няма !
Bazofit.com
